ЕЦБ се разкъсва относно стимулите

Ръководството на Европейската централна банка не можа да се обедини около една позиция по много от елементите от пакета от икномически стимули от миналия месец, който доведе до обществено недоволство от решението.

Протоколът от заседанието на 11 и 12 септември показа, че някои членове на Управителния съвет са готови да подкрепят още по-задълбочено намаляване на лихвените проценти в замяна на отказ от предложението за подновяване на покупките на облигации. Но в същото време част от членовете са изразили притеснения за намаляване на лихвите като цяло заради опасността от все по-неблагоприятни последици за икономиката.

„Бяха изразени редица резерви относно отделните елементи на предложения пакет от различни политики“, посочва ЕЦБ в протокола. „Въпреки че нуждата от приемане на цялостен пакет беше изразена от всички, членовете оценяват конкретните елементи по различен начин, като някои мерки се разглеждат като взаимозаменяеми, а не като допълващи се“, се казва още в текста.

Това беше една от най-разгорещените срещи в осемгодишния мандат на управителя Марио Драги, като около една трета от 25-членния Управителен съвет се обяви против решението за възобновяване на количествените облекчения.

От протокола става ясно, че разликата в мненията се е простирала в широки граници - от оценка на икономическите перспективи до ефективността на определени инструменти и мащаба на действието. Различия се забелязват дори и с оглед на посоката на политиката, която документът описва като основен елемент на пакета от стимули.

Управителният съвет премина през множество обсъждания преди в крайна сметка да запази прилагането на пакета от мерки, докато инфлацията не се стабилизира около желаното ниво от малко под 2%. Но според анализаторите това няма да стане поне до 2021 г.

Политиките на банката могат отново да станат поле за битка, ако ЕЦБ реши да започне ревизия на политическата си рамка, нещо за което финландският централен банкер Оли Рен отдавна призовава, а новият управител на ЕЦБ Кристин Лагард е по-скоро склонна да продължи.

ЕЦБ каза, че има „ясно мнозинство“ в подкрепа на подновените количествени облекчения, въпреки че „редица членове“ смятат момента като неподходящ. Беше направена забележка, че решение, което оставя изкупуването на облигации отворено докато инфлацията се подобри, може да доведе до очаквания за увеличаване на темповете на месечните покупки, което „би поставило под въпрос границите на програмните“. Беше взето решение за отлагане на дискусията относно ограниченията на програмата, докато те „не увеличат натиска си".

Намаляването на лихвите по депозитите до рекордно ниското ниво от -0,5% беше прието с "много голямо мнозинство".

След срещата гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Кнот предприе безпрецедентната стъпка да обяви своето несъгласие в изявление, като определи решението като непропорционално на икономическата ситуация, а гуверньорите от Германия, Австрия и Франция изразиха недоволсттвото си в различни интервюта. Членът на изпълнителния съвет Сабине Лаутеншлегер, която също бе против програмата за купуване на облигации, подаде оставка, макар и без да дава обяснения публично.

Драги отговори, като предупреди, че разногласията могат да подкопаят ефективността на паричната политика. Управителя на Бундесбанк Йенс Вайдман, е един от най-отявлените критици на програмата за количествени облекчения, видя в изказването на Драги опит за заглушаване на дебатите.

Разделението помрачи последните седмици на Драги преди раздялата с поста на 31 октомври и постави неговия наследник под натиск да поправи нещата, докато еврозоната се бори с влошаващото се забавяне. Напрежението в световната търговия остана засилено, а перспективата за неуспех в преговорите за Brexit се увеличава. Нагласите на инвеститорите във валутния блок спаднаха до най-ниското ниво от повече от шест години през октомври и по-слабото представяне в производството в Германия, най-голямата икономика в ЕС, започва да подкопава търсенето.

Протоколът обаче показва, че всички членове в ръководството на ЕЦБ са се съгласили, че има спешна нужда правителствата с да се намесят и да увеличат разходите си „по ефективен и навременен начин“.